„Наказаната лисица”- Георги Авгарски
Скоро ли било, отдавна ли - живяло, казват, в гората едно малко пухкаво зайче. Очите му - светли и весели, крачката - бързи, кожухчето - меко, сърчицето - кротко и милостиво. Направило си зайчето колибка. Който минел - все я харесвал. Минала Кума Лиса - и тя я харесала.
- Хубава къщичка – рекла.- Но да имаше в нея и малко сухо сенце, да си легнеш на меко, още по хубаво щеше да бъде. Отишло зайчето за сухо сенце и като се върнало, какво да види- Кума Лиса в колибката!
- Излез, Лиске, вън!
- Няма да изляза.
- Излез, Лиске, вън!
- Няма да изляза.
- Ами сега?
Извикало зайчето дивата коза да му помогне.Затропала козата на прага, размахала рога:
Извикало зайчето дивата коза да му помогне.Затропала козата на прага, размахала рога:
- Излез, Лиске, вън!
- Няма да изляза.
- Излез, Лиске, вън!
- Няма да изляза.
Седи в чуждия дом проклетата лисица, не мърда. Все едно не говорят на нея. Повикало зайчето мечока. Но и той не можал да му помогне. Как да влезе в такава малка къщурка, като е такъв дебеланко!
- Олеле!- заплакало зайчето. – Къде да ида сега? Какво да правя? Тогава дошло таралежчето.
- Защо плачеш, зайче?- попитало то.
- Лисицата ми взе къщичката.
- Така ли?
- Така.
- Не плачи, аз ще ти помогна!
А зайчето:
- Дивата коза не ми помогна, мечокът не ми помогна, та ти ли!
- Сега ще видиш...Излез, Лиске, вън!
- Няма да изляза.
- Излез, Лиске, вън!
- Няма да изляза.
Ех, че като се разсърдило онова ми ти таралежче! Ех, че като настръхнали на гърба му ония ми ти остри бодли, като скочило през прага- бух, бух, бух! По носа, по гърба, по краката...здраво място не останало по лисицата. Отишла, та се не видяла тя, проклетата, и повече не помислила да се върне. Ех, колко е хубаво да си имаме добри приятели: ще ни помогнат те в беда каквато и да е!
