НАЙ-ХУБАВОТО
Българска народна приказка
Имало едно време прочут мъдрец. Той си имал едничко момиченце.
Хубава била къщата на мъдреца - висока, светла, с много стаи, с цветна градина. Играело си малкото момиченце в градината, тичало из хубавата къща, обикаляло всички стаи. Само в една не влизало. Тя била винаги заключена.
Един път момиченцето се помолило на мъдреца:
- Пусни ме, татко, да вляза в заключената стая! Тя ще да е най-хубавата.
- Наистина - отвърнал бащата - там е заключено най-хубавото. Но ти си мъничка още за него. Като пораснеш, ще го получиш и ще му се радваш, докато си жива.
Расло девойчето, порасло. Дал му мъдрецът златния ключ от заключената стая. Припнало то, отключило вратата. Но що да види - хурка, вретено и разтворена книга. Нищо друго!
Отишло девойчето при татко си и му рекло през сълзи:
- Ти ми казваше, тате, че в заключената стая било най-хубавото, пък аз намерих там само хурка, вретено и книга.
- Но това, дъще, е най-хубавото - рекъл мъдрецът. - Хурката и вретеното са трудът, книгата - учението. От тях няма нищо по-хубаво на тоя свят. Всичко добро е постигнато с труд и знание.
