Асен Босев
На света,
на света
най обичам,
есента.
— Есента ли?
Че защо?
Да не е пък много ведра!
— Ясно е защо —
че то
есента е майка щедра.
Тя ни
кани
с плодове.
Тя на гроздобер
зове.
Чак до дните й последни
капят,
капят
круши медни.
Тя за нас
в листата тули
зрели ябълки
и дюли,
праскови
и сини сливи,
златни царевици
в ниви…
В пъстрота,
в пъстрота
хубавее
есента.
На софрата
й богата
сочни плодове ядем
и растем,
и растем.
С плодовете й обилни
ставаме юнаци силни!
